СЛУШАЛКИ ЗА ПРЕВОД НЕ СА НУЖНИ

На фона на близо 20-те театрални фестивала, течащи из страната, този в Кърджали определено се откроява с адекватното си звучене в годината на междукултурния диалог. По време на седмицата на изкуствата, организирана от Музикално-драматичния театър, в зрителната зала се събираха турци, българи и руснаци. Сред тях бяха и видни театрали като проф. Крикор Азарян, проф. Борис Карадимчев, проф. Румен Рачев- все творци, свързани с театъра в Кърджали. Важна новина произтече от този културен форум- Азарян ще поставя в така известния турски театър в Кърджали и то Пинтър. Важна новина, която показва новата посока на тази трупа с петгодишна история, в която са преплетени музикални, танцови, детски спектакли, с доминиращо фолклорно турско звучение, сюжети и костюми. Новата стъпка към съвременен театрален продукт ще направи и актьорите и публиката част от днешната култура и ще ги извади от локалното, етническото и ще ги приобщи към общочовешкото и неговите еквиваленти. Подобни търсения има и в копродукцията „Хюррем султан”- България, Турция и Украйна, в която умело бе фокусирано върху драмата, страховете и страстите, владеещи героите на тази историческа сага за власт и любов. Спектакълът е мащабен проект, който има трима режисьори- Орхан Таир- България, Николай Кравченко- Украйна и Селим Гюрата- Турция, както и актьори от трите страни участнички. Той ще бъде показан и в театрите на своите създатели през следващите месеци. Показателно беше, че слушалките за превод не бяха толкова нужни за това зрелищно представление, разказващо сложната история на едно украинско момиче отвлечено и продадено в харема на султана и превърнало се в негова любима жена- Хюррем султан, преборила се да определи наследника на Османската империя, жертвайки другите си деца. Тази важна роля се изпълнява от забележителната украинска актриса- Ирина Бенчивенга.

Слушалки за превод не бяха дори предлагани за спектакъла по известните едноактни пиеси на Чехов- „Мечка” и „Предложение” на Руския театър в град Николаев- Украйна. Не само защото то беше също така зрелищно, с достъпен хумор, доближаващо се до жанра на водевила. А и защото в залата имаше около 100-тина рускини, които бяха довели и децата си, от смесени бракове с български турци. Колкото и да е неочаквано в Кърджали има рускоговоряща общност, която също получи един театрален подарък със спектакъла по Чехов на режисьора Николай Кравченко. Универсалният език на съвременния театър изкристализира в спектакъла „Извънредни ситуации” по драматични миниатюри на Камен Донев, под режисурата на Пламен Панев и Татяна Соколова. Това представление на българския театър „Димитър Димов” в Кърджали се открои със силната си млада актьорска трупа, оглавявана от опитния Калчо Иванов. Те показаха съвременните кошмари на битието ни, на ръба на абсурда, комедията и безсмислието... Пластически изразителен и аскетичен – само с няколко стола на сцената, спектакълът е един истински съвременен фестивален продукт, който сигурно ще бъде показан и на други театрални форуми. Интересно бе и присъствието на театъра от Анталия със пиесата на Орхан Кемал „Магазин за вехтории”. Една семейна, повече битово-социална драма от живота на нашите съседи през средата на миналия век, инсценирана с много истинност и човечност. Селим Гюрата отново завладя публиката и се превърна в една от актьорските звезди на фестивала.

Но основното знаково артистично име, което е й патрон на театъра-организатор е това на Кадрие Лятифова. Документална лента със заглавие- „Идва театърът на Кадрие”, ни връща в средата на миналия век, когато в Източните Родопи обикаля и пее любимката на публиката. Сценарият на писателя Гриша Трифонов е твърде оригинален, той съчетава текстовете на песните на Кадрие със свои стихове. Един елегичен и поетичен откъс от времето, когато се наливаха основите в Димитровград и Хасково, когато изкуството беше посвещение и мисия.

Мирослава КОРТЕНСКА